РАЗСУМТЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, св.; разсумтя̀ се, -ѝш се, мин. св. -я̀х се, прич. мин. св. деят. разсумтя̀л се, -а се, -о се, мн. разсумтѐли се, св., непрех. Започвам да сумтя шумно и силно, обикн. като израз на недоволство, яд и под. Той се разсумтя, обзет от желание да каже нещо за извинение. Н. Антонов, ВОМ, 102.